the self-love bundle.
#22 | И какво друго няма да откажа да ме чака под елхата.
Наскоро попаднах на цитат, който силно резонира с мен (да не кажа, силно се рилейтнах) и ме накара дълбоко да се замисля.
Сбеобичта всъщност е себепознаване. Не можеш да обичаш някого, без да го познаваш истински.
През изминалите две години се впуснах в това своеобразно пътуване — пътуването в дълбините на същността си; там, откъдето съзнателно или несъзнато черпя, за да извайвам образа си пред себе си и пред другите. В самото начало се осланях на подкрепящата ръка на психоложката си, заедно с която навлизахме все по-навътре в това оплетено кълбо от емоции, спомени и непозната травма; все по-надълбоко с всеки изминал час в нейната малка и уютна стаичка. Оказа се, че съм усвоила едно-две умения — най-важното от които бе това, да дълбая в реакциите си на trigger ситуации и да разпознавам какво ми е дръпнало конците. Макар и невинаги да успявам сама да стигна до някакъв полезен план за действие, все по-често успявам да открия ново зрънце истина — защо се чувствам по даден начин и защо реагирам толкова силно на нещо уж тривиално например, кое от моите insecurities бива подръпнато и изкарано наяве.
Така осъзнах, че съм си изградила през годините един кофти начин за справяне с подобни ситуации, особено когато е тригърната несигурността ми, че съм “част от групата” — буквално емоционално затваряне и издигане на стена, което не ми позволява да се отпусна и да покажа някоя по-истинска част от себе си. Наскоро ми се наложи да го разиграя този сценарий (понякога се случва да се влезе във филма неумишлено, независимо какви са намеренията) и да ти кажа, давам си “златна звезда” (или поне сребърна, има какво още да се работи) за смелостта да се изправя срещу собствената си реакция, да се огледам в нея и да потърся онова, от което имах нужда, за да срутя стената — валидация, reinforcement. Колкото и да си говорим, че не трябва да търсиш утвърждаване на стойността си отвън, понякога може да помогне само това някой друг да ти каже, че под страховете ти няма никаква почва.
Та, връщам се на темата за връзката между себепознаването и себеобичта. Поне при мен — двете вървят в пакет. Много повече вяра си имам и много повече обич си давам, откакто започнах да поздравявам и страховете си, да “говоря” и на езика на несигурностите си.
DEAR SANTA
Тази година колкото съм назад с подаръците за другите, толкова съм напред с тези за себе си. Семейство и приятели, не го четете това. 😆 Изкушения дебнат навсякъде, а на мен ангелите ми се оказват доста слабички. Ей тези си ги добавям в wishlist-a.
🦌 Багрените свещи на Studio Timeless и Деляна са повече от страхотни (11 лв).
🦌 Привърженик съм на идеята, че сред подаръците трябва да има и нещо вкусно — коледната елха на Гайо определено впечатлява, а още по-готиното е, че 3 лв. от всяка продажба отиват за нещо добро (22,15 лв).
🦌 Всички говорят за течния руж на Rare Beauty — не съм го пробвала (тоест не се изсилвам чак да ти го препоръчвам), но н-я-м-а да откажа да ме чака под елхата.
GONNA BE VLOGGIN’ NOW
Най-сетне се престраших и направих тази крачка — можем да си пием сутрешното капучино заедно вече и в YouTube. Влог номер две се работи (бая времегубка си е, да ти призная 🤫), така че ако не си още, наваксай с първия.
Енджой и трупай колкото спомени, толкова и калории, по празници не се броят. 😬 Have a holly, jolly Christmas, Или.